3.10.2007 г., 16:28

Ботев

762 0 9
         Ботев

В пределите на малкия ни свят,
далеч от множество очи човешки,
намира се, познат и непознат,
народ, обагрен от простими грешки.

Зад крепостна, невидима стена,
зад всички болки, плетове горящи,
далеч дори от страх и суета,
една земя с едно сърце туптящо...

Земя, където тегне твойта мощ,
земя, където твоят глас звучеше.
Един народ, за който в тъмна нощ
звезда-пътеводител - ти блестеше.

Ти всеки ден говориш с моя глас,
на всеки във сърцето той звучи...
Закриляй все така ти всички нас
и гледай смело с нашите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...