3.10.2007 г., 16:28

Ботев

765 0 9
         Ботев

В пределите на малкия ни свят,
далеч от множество очи човешки,
намира се, познат и непознат,
народ, обагрен от простими грешки.

Зад крепостна, невидима стена,
зад всички болки, плетове горящи,
далеч дори от страх и суета,
една земя с едно сърце туптящо...

Земя, където тегне твойта мощ,
земя, където твоят глас звучеше.
Един народ, за който в тъмна нощ
звезда-пътеводител - ти блестеше.

Ти всеки ден говориш с моя глас,
на всеки във сърцето той звучи...
Закриляй все така ти всички нас
и гледай смело с нашите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...