Oct 3, 2007, 4:28 PM

Ботев

  Poetry
759 0 9
         Ботев

В пределите на малкия ни свят,
далеч от множество очи човешки,
намира се, познат и непознат,
народ, обагрен от простими грешки.

Зад крепостна, невидима стена,
зад всички болки, плетове горящи,
далеч дори от страх и суета,
една земя с едно сърце туптящо...

Земя, където тегне твойта мощ,
земя, където твоят глас звучеше.
Един народ, за който в тъмна нощ
звезда-пътеводител - ти блестеше.

Ти всеки ден говориш с моя глас,
на всеки във сърцето той звучи...
Закриляй все така ти всички нас
и гледай смело с нашите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...