Heel (Хийл)
549 290
6 ago 2008, 17:19

Бозаво 

  Poesía » De humor
703 0 5
 

Проснат като мокра гюдерия

бозав помияр в прахта лежи,

а край него тази гюрултия,

хич не го смущава, нито му тежи.

 

Но очите му мечтаят,

а стомахът се е свил.

Тежки мисли го терзаят -

тези пилета на грил.

 

Гледа той и се захласва,

а те правят му напук.

Миризмата им в носа го прасва

като тежък чук.

 

Ето, каката ги вади,

ще ги слага във тава.

Но днес няма да има награди,

сигурно е това.

 

А на хората защо ги дава?

Само те ли ще ядат?

Не е честно, така не става!

Кучетата, те от глад ли да измрат?

 

Тази баба що ме бучка

с този крив бастун?

Аз не съм ти твойта внучка,

нито съм самун.

 

Куче съм аз почти породисто.

Дядо ми бил е овчарка.

Е, не че в кръвта ми всичко е чисто,

но пък не хапвам попарка.

 

А тези пуделки какво се пъчат?

Не могат вече да ме впечатлят.

Чувства нежни душата ми вече не мъчат.

Докторите тоз проблем успяха да решат.

 

Но очите му мечтаят,

а стомахът се е свил.

Други чувства го терзаят -

тези пилета на грил.

© Хийл Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??