Бозаво
Проснат като мокра гюдерия
бозав помияр в прахта лежи,
а край него тази гюрултия,
хич не го смущава, нито му тежи.
Но очите му мечтаят,
а стомахът се е свил.
Тежки мисли го терзаят -
тези пилета на грил.
Гледа той и се захласва,
а те правят му напук.
Миризмата им в носа го прасва
като тежък чук.
Ето, каката ги вади,
ще ги слага във тава.
Но днес няма да има награди,
сигурно е това.
А на хората защо ги дава?
Само те ли ще ядат?
Не е честно, така не става!
Кучетата, те от глад ли да измрат?
Тази баба що ме бучка
с този крив бастун?
Аз не съм ти твойта внучка,
нито съм самун.
Куче съм аз почти породисто.
Дядо ми бил е овчарка.
Е, не че в кръвта ми всичко е чисто,
но пък не хапвам попарка.
А тези пуделки какво се пъчат?
Не могат вече да ме впечатлят.
Чувства нежни душата ми вече не мъчат.
Докторите тоз проблем успяха да решат.
Но очите му мечтаят,
а стомахът се е свил.
Други чувства го терзаят -
тези пилета на грил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хийл Всички права запазени
Много ми хареса!
