11 oct 2015, 18:48

Брат и сестра 

  Poesía
611 0 0

Поникнали от един корен,

с любов поливани, зелени,

тръгнали по път отговорен –

от времето били разделени.

 

Завърнал се в своята къща,

там, където видял слънцето,

обикнал залезът да се мръщи

и държи свободата в ръцете.

 

А тя, сестрата, в чуждия дом,

там, корените си да отглежда,

животът ѝ пише том след том,

но тя и за него храни надежда.

 

На гости един път в годината,

чаканата целогодишна среща

в сълзи и радост стои истината

и една далечна обич негаснеща.

 

Сърцето изпраща, докато очите

мълчаха отново в студената стая,

а дъждът не спря… Сълзите и те –

времето утихна, и то вижда края.

 

На тръгване сълзите не спряха,

а дългият път отдавна вече зове

остана да плаче тъжната стряха –

следващият път сама ще се озове.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??