Никога не са ми казвали „Обичам те, момче любимо“.
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.

Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш.
Виждам, че не съм узнал даже на кого приличам.
Никога не се прибрах в топъл дом да се нахраня.
Станаха на шепа прах моите копнежи рано.

Никога не осъзнах колко болка съм преминал,
колко много тъмен страх, плъзнал в ледените зими!
Тихо и добро момче, пуснато сред куп хиени,
писах с влюбено сърце. Писах с чувства наранени.

Дишайки в море от скръб, може би самѝн научих –
падаш в мъките по гръб. После нещо ще се случи.
Никога не казах „не“. Хвърлих се към необята.
Малкото добро момче стана брат на чудесата!