Брат на чудесата
Никога не са ми казвали „Обичам те, момче любимо“.
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.
Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш.
Виждам, че не съм узнал даже на кого приличам.
Никога не се прибрах в топъл дом да се нахраня.
Станаха на шепа прах моите копнежи рано.
Никога не осъзнах колко болка съм преминал,
колко много тъмен страх, плъзнал в ледените зими!
Тихо и добро момче, пуснато сред куп хиени,
писах с влюбено сърце. Писах с чувства наранени.
Дишайки в море от скръб, може би самѝн научих –
падаш в мъките по гръб. После нещо ще се случи.
Никога не казах „не“. Хвърлих се към необята.
Малкото добро момче стана брат на чудесата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
