3 abr 2010, 16:57

Брат на вечността

  Poesía » Civil
893 0 4

Животът ни е миг

от мигове-животи -

умираш във едни,

а в други си самотен;

красиви са преди

самотните онези,

в които влюбен стих

душата леко глези...

 

Едни са чудеса

на щастие безмълвно,

там, хванала ръка,

обичам безразсъдно.

 

Ще има и тъга,

ще има нощен вятър,

посърнала дъга

за гонещия пратеник...

Но има и звезди,

покой и вдъхновение,

где весели очи

се смеят в избавление.

 

Животът е това -

безкраен кръговрат.

И само вечността

познава своя брат.

 

 

 

3.04.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...