3 abr 2010, 16:57

Брат на вечността 

  Poesía » Civil
564 0 4

Животът ни е миг

от мигове-животи -

умираш във едни,

а в други си самотен;

красиви са преди

самотните онези,

в които влюбен стих

душата леко глези...

 

Едни са чудеса

на щастие безмълвно,

там, хванала ръка,

обичам безразсъдно.

 

Ще има и тъга,

ще има нощен вятър,

посърнала дъга

за гонещия пратеник...

Но има и звезди,

покой и вдъхновение,

где весели очи

се смеят в избавление.

 

Животът е това -

безкраен кръговрат.

И само вечността

познава своя брат.

 

 

 

3.04.2010г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??