Брат на вечността
Животът ни е миг
от мигове-животи -
умираш във едни,
а в други си самотен;
красиви са преди
самотните онези,
в които влюбен стих
душата леко глези...
Едни са чудеса
на щастие безмълвно,
там, хванала ръка,
обичам безразсъдно.
Ще има и тъга,
ще има нощен вятър,
посърнала дъга
за гонещия пратеник...
Но има и звезди,
покой и вдъхновение,
где весели очи
се смеят в избавление.
Животът е това -
безкраен кръговрат.
И само вечността
познава своя брат.
3.04.2010г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
