ulianka (Юлия)
85 296
12 sept 2013, 18:33

Братя 

  Poesía » Filosófica
4573 0 8

Аз вярвам в двама ви и още,
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка.

Но мисля си, че другият ще е скала
и нàвес против урагани.
Ще бъде здравата, добра ръка,
която го повдига пак да стане.

Един от вас, когато все мълчи
и целият му свят изглежда сринат,
то другият на бряг ще го качи,
докато бурята със времето отмине.

Аз вярвам, че понякога със гръб
един към друг ще се подпрете.
Но тъй подпрени всеки бук и дъб
са оцелели после ветровете.

Посоките ще са различни, но какво -
нали кръвта във пътя ще ви сбира.
Ще бъдете оплетени конци в кълбо
или строшена кост, която не калцира.

Но, виждате ли, всеки на света
е малко сам
и търси отговори на въпроси.
Какви ще бъдете след мен, не знам.
Но братското сърце на всичко носи.

 

 

Юлия - 11.09.2013*

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Харесва ми твоят стих- такъв какъвто е. Поздравления!
  • Моето си ми харесва Не твърдя, че няма трески за дялане, ама като гледам тука на каква поезия се ахка и охка с по 116 удивителни
  • Много добро и мъдро стихотворение! Сетих се за пословиците:
    "Брат брата не храни, тежко му, който го няма!", и
    "Мечката казала: "От никого не ме е страх, освен от двама братя.""

    Толкова ми хареса, че реших малко да го пооправя така, че малко по-добре да пасва и за мене. В какво се състоят поправките ми: в замяната на "вярвам" със "знам".
    Примерно:
    "Аз вярвам в двама ви!
    И знам:
    след мен ще има и единство, и разлъка.
    Понякога един от вас ще е сломен
    от някаква неразрешима мъка.

    Но мисля си,
    че другият ще е скала
    и зàвет против злите урагани.
    Ще бъде здравата, добра ръка,
    която ще го вдигне пак да стане.

    Единият когато е сърдит,
    и целият му свят изглежда сринат,
    то другият на бряг ще го качи,
    докато бурята със времето отмине.

    Аз знам, че винаги,
    опрели гръб във гръб,
    на всякаква беда ще се опрете.
    Когато се подпират бук и дъб,
    не могат да ги скършат ветровете.

    Посоките ще са различни, но
    ако кръвта във пътя не ви сбира,
    ще бъдете като оплетени конци в кълбо,
    като строшена кост, която не калцира.

    Макар че всеки на света е малко сам,
    и търси отговори на въпросите,
    че ще си бъдете до края братя,знам.
    Защото братското сърце на всичко носи.
  • Благодаря на всички прочели ме! Благодаря и за коментарите, но аз като автор на тази страница не съм съгласна да бъдат изтривани мнения без мое знание и разрешение. Не, защото ме хвалеше човекът, а понеже постоянно съм свидетел на липса на търпимост человеческа. Още веднъж специални благодарности на хората, които ме оценяват. И един да е, ми е достатъчно. Прекалено многото коментари будят подозрение
  • Съкровена майчина заръка - с любов,доверие и надежда!Поздравления за дълбокия смисъл!
  • Чудесно! Браво!
  • Интересно за кого се отнася написаното от Пар-а-шуг? Стихът на Юли е великолепен, изпълнен с майчина обич и мъдрост!
Propuestas
: ??:??