18 dic 2009, 1:43

Бразда 

  Poesía » De amor
459 0 3

 

 

Как бързо тази есен отлетя.

Навя снегът познатите пътеки.

Вън вихърът завива вечерня

и сплита в светлините рой утехи.

 

Превързана е сънната земя

накъсана от взрив и от лемежи.

И ти не спиш. И аз не ще заспя -

една бразда на две светът бележи.

 

В такава нощ, когато си сама,

да бих могъл като снежинка бяла

през твоето прозорче да влетя,

в сълза да се превърна в твойте длани...

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??