Как бързо тази есен отлетя.
Навя снегът познатите пътеки.
Вън вихърът завива вечерня
и сплита в светлините рой утехи.
Превързана е сънната земя
накъсана от взрив и от лемежи.
И ти не спиш. И аз не ще заспя -
една бразда на две светът бележи.
В такава нощ, когато си сама,
да бих могъл като снежинка бяла
през твоето прозорче да влетя,
в сълза да се превърна в твойте длани...
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
