Dec 18, 2009, 1:43 AM

Бразда 

  Poetry » Love
475 0 3

 

 

Как бързо тази есен отлетя.

Навя снегът познатите пътеки.

Вън вихърът завива вечерня

и сплита в светлините рой утехи.

 

Превързана е сънната земя

накъсана от взрив и от лемежи.

И ти не спиш. И аз не ще заспя -

една бразда на две светът бележи.

 

В такава нощ, когато си сама,

да бих могъл като снежинка бяла

през твоето прозорче да влетя,

в сълза да се превърна в твойте длани...

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??