Как бързо тази есен отлетя.
Навя снегът познатите пътеки.
Вън вихърът завива вечерня
и сплита в светлините рой утехи.
Превързана е сънната земя
накъсана от взрив и от лемежи.
И ти не спиш. И аз не ще заспя -
една бразда на две светът бележи.
В такава нощ, когато си сама,
да бих могъл като снежинка бяла
през твоето прозорче да влетя,
в сълза да се превърна в твойте длани...