Бреме!

Събуждам се и казвам си, за Бога,

от днес започвам супер, нов живот,

ще ме обикнат силно ако могат,

ако ли не, не искам оборот!

И щом след малко пия си кафето,

звъни ми телефона и до там,

подскача за пореден път - сърцето,

щом видя номера ти, знам!

Започвам някак силно да се боря

със себе си, да вдигна ли сега?

Отново всяка грешка да повторя…

Любов, защо ми позвъня?

Сега е трудно аз да се преборя

със себе си в комбина с любовта,

отново на приятел ще престоря

онази, незагаснала искра.

И вдигам ти с преструвка нечовешка,

а ти за нея пак ми сподели,

изслушвам те и всяка твоя грешка

лекувам теб, а мене ме боли.

В гърди ми нещо къса се, ридае

- сърцето ми, отново жертвен шут,

преструва се, а вътрешно се кае

и думите го удрят като чук.

Но нещо стана, връзката прекъсна,

угасна телефонът ми за миг,

май жичката на микрофона скъсах,

аз болката прикривах, но изби.

Занесох телефона на поправка,

но майстора поправи нещо в мен,

обгърна, с нежност, болката позната.

Така го срещнах, точния човек!

И след това не беше никак трудно

да искам силно него вместо теб,

да бъда влюбена безумно

в човека, който иска да е с мен.

Тогава сякаш ти ме забеляза

и сякаш всичко случи се напук

- поиска ме, но вече ти го казах:

не искам теб, желая вече друг!