Тя не може да търпи конкуренти,
тя е само тихо мечтание
и се влюбих във нея, но тайничко,
жестока и тъжносияйна.
Няма как да целунеш безсмисленост,
но да ме пуснеше - щях да я гушна,
да й кажа, че всичко е песен, и
да вярва, силно да вярва...
Жената е странна вселена,
прикапала в огледало.
Как искам да шепна на времето,
че душата й не е измама...
© Йоана Todos los derechos reservados