13 oct 2013, 20:09

Брези

  Poesía » Otra
626 0 0

Брезите изпратиха с танц есента,

захвърлиха своята жълта премяна

и чакаха, може би чакаха те,

да видиш в тях тази промяна.

 

Защото минаваше ден подир ден

ядосан, угрижен, често сломен,

потънал в своите грижи световни

и в своите истини тъжно-лъжовни...

 

Понякога вдигаше поглед смутен:

"О, колко са грозни брезите!"

 

Брезите си бяха просто брези.

Брезите не бяха виновни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...