Брези

Poetry » Other

624 0 0

Брезите изпратиха с танц есента,

захвърлиха своята жълта премяна

и чакаха, може би чакаха те,

да видиш в тях тази промяна.

Защото минаваше ден подир ден

ядосан, угрижен, често сломен,

потънал в своите грижи световни

и в своите истини тъжно-лъжовни...

Понякога вдигаше поглед смутен:

"О, колко са грозни брезите!"

Брезите си бяха просто брези.

Брезите не бяха виновни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0