7 nov 2021, 10:13

Брезова надежда 

  Poesía
519 5 10

Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви  орис е такава.
Есен ви  разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,

 

носена от вятър непокорен,
спомен жив като светулка свети.
Брезов сок по жилите, до корен
и гнезда от птичета заети.

 

Някъде на юг сега са всички,
по небето облаци се носят.
Тихо  спят премръзнали брезички.
Лятото къде е? - е въпросът.

 

Носи есен златната хоругва,
дъжд притихнал тихичко се моли,
а надежда някаква се шмугва,
слънчев лъч в душиците ви голи.

 

И насън, брези летите дружно,
бели птици, над гори и ниви...
Вижте, хора!  Мъничко е нужно,
за да се събуждате щастливи.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

  664  11 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??