Брезова надежда
Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен,
спомен жив като светулка свети.
Брезов сок по жилите, до корен
и гнезда от птичета заети.
Някъде на юг сега са всички,
по небето облаци се носят.
Тихо спят премръзнали брезички.
Лятото къде е? - е въпросът.
Носи есен златната хоругва,
дъжд притихнал тихичко се моли,
а надежда някаква се шмугва,
слънчев лъч в душиците ви голи.
И насън, брези летите дружно,
бели птици, над гори и ниви...
Вижте, хора! Мъничко е нужно,
за да се събуждате щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
