7.11.2021 г., 10:13 ч.

Брезова надежда 

  Поезия
681 5 10

Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви  орис е такава.
Есен ви  разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,

 

носена от вятър непокорен,
спомен жив като светулка свети.
Брезов сок по жилите, до корен
и гнезда от птичета заети.

 

Някъде на юг сега са всички,
по небето облаци се носят.
Тихо  спят премръзнали брезички.
Лятото къде е? - е въпросът.

 

Носи есен златната хоругва,
дъжд притихнал тихичко се моли,
а надежда някаква се шмугва,
слънчев лъч в душиците ви голи.

 

И насън, брези летите дружно,
бели птици, над гори и ниви...
Вижте, хора!  Мъничко е нужно,
за да се събуждате щастливи.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??