12 feb 2005, 11:52

Бродирам с устни

  Poesía
1.1K 0 6

На къс небе, обтегнато с гергеф

бродирам с устни ведрото си настроение.

Очите багри са на лунния седеф

и повик тих на нежното ми вдъхновение...

 

От полуцвят, разголена нощта

събира в дланите животрептящи мисли.

Припуква пламъчето на свещта,

а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...

 

До дъх бродирам с будни сетива,

и знам, че погледа ти тайно ме приветства.

От капки цвят съм в огнени слова

и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...