12 feb 2005, 11:52

Бродирам с устни

  Poesía
1.1K 0 6

На къс небе, обтегнато с гергеф

бродирам с устни ведрото си настроение.

Очите багри са на лунния седеф

и повик тих на нежното ми вдъхновение...

 

От полуцвят, разголена нощта

събира в дланите животрептящи мисли.

Припуква пламъчето на свещта,

а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...

 

До дъх бродирам с будни сетива,

и знам, че погледа ти тайно ме приветства.

От капки цвят съм в огнени слова

и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...