12 feb 2005, 11:52

Бродирам с устни

  Poesía
1.1K 0 6

На къс небе, обтегнато с гергеф

бродирам с устни ведрото си настроение.

Очите багри са на лунния седеф

и повик тих на нежното ми вдъхновение...

 

От полуцвят, разголена нощта

събира в дланите животрептящи мисли.

Припуква пламъчето на свещта,

а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...

 

До дъх бродирам с будни сетива,

и знам, че погледа ти тайно ме приветства.

От капки цвят съм в огнени слова

и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...