12 feb 2005, 11:52

Бродирам с устни

  Poesía
1.1K 0 6

На къс небе, обтегнато с гергеф

бродирам с устни ведрото си настроение.

Очите багри са на лунния седеф

и повик тих на нежното ми вдъхновение...

 

От полуцвят, разголена нощта

събира в дланите животрептящи мисли.

Припуква пламъчето на свещта,

а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...

 

До дъх бродирам с будни сетива,

и знам, че погледа ти тайно ме приветства.

От капки цвят съм в огнени слова

и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...