12 февр. 2005 г., 11:52

Бродирам с устни 

  Поэзия
870 0 6

На къс небе, обтегнато с гергеф

бродирам с устни ведрото си настроение.

Очите багри са на лунния седеф

и повик тих на нежното ми вдъхновение...

 

От полуцвят, разголена нощта

събира в дланите животрептящи мисли.

Припуква пламъчето на свещта,

а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...

 

До дъх бродирам с будни сетива,

и знам, че погледа ти тайно ме приветства.

От капки цвят съм в огнени слова

и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...

© Йоанна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??