Бродирам с устни
На къс небе, обтегнато с гергеф
бродирам с устни ведрото си настроение.
Очите багри са на лунния седеф
и повик тих на нежното ми вдъхновение...
От полуцвят, разголена нощта
събира в дланите животрептящи мисли.
Припуква пламъчето на свещта,
а аз изгарям - с влакънца от бели нишки...
До дъх бродирам с будни сетива,
и знам, че погледа ти тайно ме приветства.
От капки цвят съм в огнени слова
и ще изпълня малкия ти свят с вълшебства...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
Благодаря
