13 dic 2020, 11:59  

Бродник между звездите

  Poesía
667 18 12

                                              на Йоана

 

 

В неземните извивки на декември

пътувам с дракони към чужди светове.

Захвърлям миналото с мрачен тембър,

гласът на земното е фалш. Не ме зове.

 

Очите на звездите с мен се любят,

превърнат в лъч навлизам смело в тях.

И сънищата ми щастливо се събуждат

на галактични гари сред сияен прах.

 

Прахът ваятел на невиждани вселени,

от тъмната материя роден чрез транс,

желе от спомените на безброй промени,

за бъдещето - вечен първороден шанс!

 

Щастливец съм, че моята любима,

наметната със звезден плащ - дете-жена,

отвъд тунела на космическата зима

очаква идването ми в иглу от светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовната ти лирика винаги е с космически заряд, различна от всичко останало, а посвещението още повече подсилва нейната стойност! Силни аплодисменти, Младене!
  • Прекрасно написано! Подари й още такива подаръци-стихотворения за Коледа! Поздрав!
  • Много харесвам тази космичност в любовната ти лирика, Младене! Фантастични поетични образи рисуваш!...
  • Страхотен финал и невероятно галактическо пътешествие...
    Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш ...
  • Толкова е космическо и слънчево, че ми се прииска, да полетя и аз....!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...