на Йоана
В неземните извивки на декември
пътувам с дракони към чужди светове.
Захвърлям миналото с мрачен тембър,
гласът на земното е фалш. Не ме зове.
Очите на звездите с мен се любят,
превърнат в лъч навлизам смело в тях.
И сънищата ми щастливо се събуждат
на галактични гари сред сияен прах.
Прахът ваятел на невиждани вселени,
от тъмната материя роден чрез транс,
желе от спомените на безброй промени,
за бъдещето - вечен първороден шанс!
Щастливец съм, че моята любима,
наметната със звезден плащ - дете-жена,
отвъд тунела на космическата зима
очаква идването ми в иглу от светлина.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Извисени до космично метафори, напластени извънмерни образи и картини, белег на високото поетично майсторство на автора. Поздравявам те сърдечно, скъпи приятелю!