13.12.2020 г., 11:59 ч.  

Бродник между звездите 

  Поезия
524 18 12

                                              на Йоана

 

 

В неземните извивки на декември

пътувам с дракони към чужди светове.

Захвърлям миналото с мрачен тембър,

гласът на земното е фалш. Не ме зове.

 

Очите на звездите с мен се любят,

превърнат в лъч навлизам смело в тях.

И сънищата ми щастливо се събуждат

на галактични гари сред сияен прах.

 

Прахът ваятел на невиждани вселени,

от тъмната материя роден чрез транс,

желе от спомените на безброй промени,

за бъдещето - вечен първороден шанс!

 

Щастливец съм, че моята любима,

наметната със звезден плащ - дете-жена,

отвъд тунела на космическата зима

очаква идването ми в иглу от светлина.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??