13 дек. 2020 г., 11:59  

Бродник между звездите

668 18 12

                                              на Йоана

 

 

В неземните извивки на декември

пътувам с дракони към чужди светове.

Захвърлям миналото с мрачен тембър,

гласът на земното е фалш. Не ме зове.

 

Очите на звездите с мен се любят,

превърнат в лъч навлизам смело в тях.

И сънищата ми щастливо се събуждат

на галактични гари сред сияен прах.

 

Прахът ваятел на невиждани вселени,

от тъмната материя роден чрез транс,

желе от спомените на безброй промени,

за бъдещето - вечен първороден шанс!

 

Щастливец съм, че моята любима,

наметната със звезден плащ - дете-жена,

отвъд тунела на космическата зима

очаква идването ми в иглу от светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовната ти лирика винаги е с космически заряд, различна от всичко останало, а посвещението още повече подсилва нейната стойност! Силни аплодисменти, Младене!
  • Прекрасно написано! Подари й още такива подаръци-стихотворения за Коледа! Поздрав!
  • Много харесвам тази космичност в любовната ти лирика, Младене! Фантастични поетични образи рисуваш!...
  • Страхотен финал и невероятно галактическо пътешествие...
    Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш ...
  • Толкова е космическо и слънчево, че ми се прииска, да полетя и аз....!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...