24 jul 2011, 17:29

Броилка удивителна, с опашка въпросителна

1.7K 1 35

На края на полянката-

едничко зайче плаче.

Във хола на диванчето –

две зайчета подскачат.

Три зайчета разглеждат

картинки със лисици,

на масата пък четири

подрънкват със лъжици.

Пет зайчета във кухнята

приготвят вкусна супа

от морковите, дето

шест зайчета са купили.

Отказват седем зайчета

ушите си да мият,

а осем  многознайковци

в килерчето се крият

от девет, дето целят

вратите с топка гумена.

Останалите десет -

отдавна спят безшумно.

 ***

Въпросите навързани

са  просто само няколко:

Кой е забравил първото

самичко на полянката?

Юздите кой на двечките

нехайно е изпуснал?

Кой  малките край печката

във кухнята е пуснал?

С какви пари шесторката

навън е пазарувала?

И как така възможно е

седмина да  стачкуват?

Относно хигиената,

относно дисциплината

във заешко семейство -

не са ли нужни принципи?

Къде са, питам щателно,

родителите в къщата?

И колко са децата им -

известно ли е всъщност?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • толкова е хубаво...
    Доче, това е точно за букварчето
    на първолачетата...мило и драго ми беше
    да прочета, с обич за теб.
  • изпуснах им бройката, Доче...
    май не съм се събудил още, но те поздравявам за оригиналния стих!!!

    чудесно!
  • Написано с талант, мерак и любов
    Много хубаво и мило, Доче,благодаря ти за топлинката в броилката!
  • Благодаря за усмивките ви, приятели.Бъдете здрави.
  • Да, определено ме усмихна. Готина аритметична поезия се е получила. Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...