24.07.2011 г., 17:29

Броилка удивителна, с опашка въпросителна

1.7K 1 35

На края на полянката-

едничко зайче плаче.

Във хола на диванчето –

две зайчета подскачат.

Три зайчета разглеждат

картинки със лисици,

на масата пък четири

подрънкват със лъжици.

Пет зайчета във кухнята

приготвят вкусна супа

от морковите, дето

шест зайчета са купили.

Отказват седем зайчета

ушите си да мият,

а осем  многознайковци

в килерчето се крият

от девет, дето целят

вратите с топка гумена.

Останалите десет -

отдавна спят безшумно.

 ***

Въпросите навързани

са  просто само няколко:

Кой е забравил първото

самичко на полянката?

Юздите кой на двечките

нехайно е изпуснал?

Кой  малките край печката

във кухнята е пуснал?

С какви пари шесторката

навън е пазарувала?

И как така възможно е

седмина да  стачкуват?

Относно хигиената,

относно дисциплината

във заешко семейство -

не са ли нужни принципи?

Къде са, питам щателно,

родителите в къщата?

И колко са децата им -

известно ли е всъщност?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • толкова е хубаво...
    Доче, това е точно за букварчето
    на първолачетата...мило и драго ми беше
    да прочета, с обич за теб.
  • изпуснах им бройката, Доче...
    май не съм се събудил още, но те поздравявам за оригиналния стих!!!

    чудесно!
  • Написано с талант, мерак и любов
    Много хубаво и мило, Доче,благодаря ти за топлинката в броилката!
  • Благодаря за усмивките ви, приятели.Бъдете здрави.
  • Да, определено ме усмихна. Готина аритметична поезия се е получила. Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...