24 июл. 2011 г., 17:29

Броилка удивителна, с опашка въпросителна

1.7K 1 35

На края на полянката-

едничко зайче плаче.

Във хола на диванчето –

две зайчета подскачат.

Три зайчета разглеждат

картинки със лисици,

на масата пък четири

подрънкват със лъжици.

Пет зайчета във кухнята

приготвят вкусна супа

от морковите, дето

шест зайчета са купили.

Отказват седем зайчета

ушите си да мият,

а осем  многознайковци

в килерчето се крият

от девет, дето целят

вратите с топка гумена.

Останалите десет -

отдавна спят безшумно.

 ***

Въпросите навързани

са  просто само няколко:

Кой е забравил първото

самичко на полянката?

Юздите кой на двечките

нехайно е изпуснал?

Кой  малките край печката

във кухнята е пуснал?

С какви пари шесторката

навън е пазарувала?

И как така възможно е

седмина да  стачкуват?

Относно хигиената,

относно дисциплината

във заешко семейство -

не са ли нужни принципи?

Къде са, питам щателно,

родителите в къщата?

И колко са децата им -

известно ли е всъщност?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • толкова е хубаво...
    Доче, това е точно за букварчето
    на първолачетата...мило и драго ми беше
    да прочета, с обич за теб.
  • изпуснах им бройката, Доче...
    май не съм се събудил още, но те поздравявам за оригиналния стих!!!

    чудесно!
  • Написано с талант, мерак и любов
    Много хубаво и мило, Доче,благодаря ти за топлинката в броилката!
  • Благодаря за усмивките ви, приятели.Бъдете здрави.
  • Да, определено ме усмихна. Готина аритметична поезия се е получила. Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...