Броилка в страстната седмица
Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове
на смях, на веселба и близост.
Веднъж нападнаха ме бесове,
заляха ме с отровна низост
и закрещяха с грозен глас – Разпни!
Със губерка устните ми шиха.
Видях другарите си до един
как по тъмни кьошове се скриха.
И беше време – зло като оса.
Накършиха ме без остатъци.
Душата ми навиха на кросна
заедно страхът и суетата.
От вчерашната ни софра трески –
с клинци щърбави ме приковаха.
И вълци виха от двете страни –
страхът – коварният, и суетата.
Шептяха ми – и сладко, и със зло,
хрипливо, съскайки подмятаха
коляно да подгъна и до гроб –
страхът, нетърпелива – суетата.
Но аз за нищо всъщност не тъжа
и не жалея, че макар и кратък
животът ми – неприютил лъжа,
не кривна към страха и суетата.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Приятели, които слагат крак...
Дали си струва даже да ги помня.
О, Господи разбирам своя враг,
приятелите,Господи, не мога...
Благодаря, Валя.Докосна ме. -
Харесах,Валя!Много добре написано!поздравление!
Привет от мен! -
Но аз за нищо всъщност не тъжа
и не жалея, че макар и кратък
животът ми – неприютил лъжа,
не кривна към страха и суетата.
Поздравления, Йо!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря ви, приятели, че не подминахте