3 ene 2021, 9:26

Брой до три

  Poesía » Otra
910 1 8

Преди да си отида ще вали

дъжд нечуван и невиждан.

И вече няма, няма да боли

болката боляла трижди.

 

Преди да си отида ще сълзù

асмата в лозето на татко.

И няма, вече няма да боли

във ляво, спряло ме трикратно.

 

Когато си отида три вълнù

ще се завихрят на талази.

Преди да преброиш до три

една от тях ще ме разкаже.

 

Когато си отида три слънца

и след пороя на въже ще скачат.

И три неподозиращи деца

за раните си ще заплачат.

 

И три сълзù ще ме прегърнат:

синовна, майчина и на мъжа ми.

Но никоя от тях не ще ме върне.

А после… кой ще ме разкаже?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...