3 ene 2021, 9:26

Брой до три

  Poesía » Otra
913 1 8

Преди да си отида ще вали

дъжд нечуван и невиждан.

И вече няма, няма да боли

болката боляла трижди.

 

Преди да си отида ще сълзù

асмата в лозето на татко.

И няма, вече няма да боли

във ляво, спряло ме трикратно.

 

Когато си отида три вълнù

ще се завихрят на талази.

Преди да преброиш до три

една от тях ще ме разкаже.

 

Когато си отида три слънца

и след пороя на въже ще скачат.

И три неподозиращи деца

за раните си ще заплачат.

 

И три сълзù ще ме прегърнат:

синовна, майчина и на мъжа ми.

Но никоя от тях не ще ме върне.

А после… кой ще ме разкаже?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...