Jan 3, 2021, 9:26 AM

Брой до три

  Poetry » Other
908 1 8

Преди да си отида ще вали

дъжд нечуван и невиждан.

И вече няма, няма да боли

болката боляла трижди.

 

Преди да си отида ще сълзù

асмата в лозето на татко.

И няма, вече няма да боли

във ляво, спряло ме трикратно.

 

Когато си отида три вълнù

ще се завихрят на талази.

Преди да преброиш до три

една от тях ще ме разкаже.

 

Когато си отида три слънца

и след пороя на въже ще скачат.

И три неподозиращи деца

за раните си ще заплачат.

 

И три сълзù ще ме прегърнат:

синовна, майчина и на мъжа ми.

Но никоя от тях не ще ме върне.

А после… кой ще ме разкаже?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...