Jan 3, 2021, 9:26 AM

Брой до три

  Poetry » Other
904 1 8

Преди да си отида ще вали

дъжд нечуван и невиждан.

И вече няма, няма да боли

болката боляла трижди.

 

Преди да си отида ще сълзù

асмата в лозето на татко.

И няма, вече няма да боли

във ляво, спряло ме трикратно.

 

Когато си отида три вълнù

ще се завихрят на талази.

Преди да преброиш до три

една от тях ще ме разкаже.

 

Когато си отида три слънца

и след пороя на въже ще скачат.

И три неподозиращи деца

за раните си ще заплачат.

 

И три сълзù ще ме прегърнат:

синовна, майчина и на мъжа ми.

Но никоя от тях не ще ме върне.

А после… кой ще ме разкаже?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...