3 ago 2012, 11:28  

Броня

  Poesía
2K 1 2

                Броня

 

Бронята, с която съм навлечен,

е моят начин да се скрия от света,

но не с рицарски доспехи съм облечен -

обгърнат съм със... самота.

 

Защото аз отдавна съм разбрал,                      

че ако искам да избягам от света,                    

не ми е нужна купчина метал,                         

а стабилно построена в мен стена.

 

Така предпазен съм от изневери,                    

несподелени чувства и предателства,      

не контактувам с подли лицемери,                

но и лишен съм от приятелства...

 

Доброволно от света се изолирам,                  

за да не бъда лъган, нараняван -  

така опасностите ужким спирам,

ала сякаш май се заблуждавам...

 

Всъщност раната нанасям си я сам,

а тя така е още по-дълбока...                

Щастлив да бъда винаги не мога, знам -       

реалността това е – грозна и жестока.

 

Но макар и много хора днес да са фалшиви,

зная, ще намеря все един,

с който да направим дните си красиви         

и броните си да свалим!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калински Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Май се опитваш сам да се разбереш. Ами разбирам те и аз така правя. Продължавай да опитваш, така ще ме караш да следя процеса. И за сега успяваш.
  • Тъжно, все пак слек оптимизъм!Допадна ми!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...