Aug 3, 2012, 11:28 AM  

Броня

  Poetry
1.9K 1 2

                Броня

 

Бронята, с която съм навлечен,

е моят начин да се скрия от света,

но не с рицарски доспехи съм облечен -

обгърнат съм със... самота.

 

Защото аз отдавна съм разбрал,                      

че ако искам да избягам от света,                    

не ми е нужна купчина метал,                         

а стабилно построена в мен стена.

 

Така предпазен съм от изневери,                    

несподелени чувства и предателства,      

не контактувам с подли лицемери,                

но и лишен съм от приятелства...

 

Доброволно от света се изолирам,                  

за да не бъда лъган, нараняван -  

така опасностите ужким спирам,

ала сякаш май се заблуждавам...

 

Всъщност раната нанасям си я сам,

а тя така е още по-дълбока...                

Щастлив да бъда винаги не мога, знам -       

реалността това е – грозна и жестока.

 

Но макар и много хора днес да са фалшиви,

зная, ще намеря все един,

с който да направим дните си красиви         

и броните си да свалим!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калински All rights reserved.

Произведението е включено в:

„ЧоВечност”

„ЧоВечност”
BGN 8.00
4.3K 1 1

Comments

Comments

  • Май се опитваш сам да се разбереш. Ами разбирам те и аз така правя. Продължавай да опитваш, така ще ме караш да следя процеса. И за сега успяваш.
  • Тъжно, все пак слек оптимизъм!Допадна ми!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...