13 ago 2007, 16:01

Брулени хълмове

  Poesía
904 0 2
Повява вятър, хълмовете брули,
в халката ми се отразяват облаците,
чиито сенки преминават по земята...
Тишината на тревите тук смущава
вятърът...
Така мълчиш и ти - и само аз съм тук,
с мислите си, чувствата - със себе си,
събирам във забрадка бабина - живота си,
завръзвам го, осмислен, истински, реален,
прегръщам го вързопа със живота ми,
мой, осезаемо избран от мен...
А ти - а ти си вятърът...
Любов ли е, любов ли е - животът ми...
Любов ли са очите ти, ръцете, устните.
Мираж ли са думите ти, времето ни
заедно, защо не кажеш - не са мираж,
потвърди, не ме оставяй несподелена
да се питам... и боли...
Повявя вятърът и хълмовете брули
- във душата ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...