aranhuez (Нели)
134 281
13.08.2007 г., 16:01 ч.

Брулени хълмове 

  Поезия
718 0 2
Повява вятър, хълмовете брули,
в халката ми се отразяват облаците,
чиито сенки преминават по земята...
Тишината на тревите тук смущава
вятърът...
Така мълчиш и ти - и само аз съм тук,
с мислите си, чувствата - със себе си,
събирам във забрадка бабина - живота си,
завръзвам го, осмислен, истински, реален,
прегръщам го вързопа със живота ми,
мой, осезаемо избран от мен...
А ти - а ти си вятърът...
Любов ли е, любов ли е - животът ми...
Любов ли са очите ти, ръцете, устните.
Мираж ли са думите ти, времето ни
заедно, защо не кажеш - не са мираж,
потвърди, не ме оставяй несподелена
да се питам... и боли...
Повявя вятърът и хълмовете брули
- във душата ми...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??