12 mar 2015, 19:34

Бряг

  Poesía
511 0 1

 

 

 

Ти ли беше този,

ти ли беше, свят,

който тъй ме омагьоса

с твойта обич и омраза?

Ти ли мен ме раздвои,

ти ли мене парчелоса,

когато оттук се свих,

а ти ме оттам халоса?

Обеднях ли с тебе

или станах по-богат?

Знам ли - беше ми потребен

да се добера до моя бряг.

Ах, бряг, порив възвишен,

не го достигнах аз,

достигна го душата преди мен,

аз заседнах в ракитака...

А сега, мой Живот, мой Дух,

дето избърза тъй пред мене,

тебе питам, чуй,

не се прави на глух,

как докрай да те живея...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...