12.03.2015 г., 19:34

Бряг

504 0 1

 

 

 

Ти ли беше този,

ти ли беше, свят,

който тъй ме омагьоса

с твойта обич и омраза?

Ти ли мен ме раздвои,

ти ли мене парчелоса,

когато оттук се свих,

а ти ме оттам халоса?

Обеднях ли с тебе

или станах по-богат?

Знам ли - беше ми потребен

да се добера до моя бряг.

Ах, бряг, порив възвишен,

не го достигнах аз,

достигна го душата преди мен,

аз заседнах в ракитака...

А сега, мой Живот, мой Дух,

дето избърза тъй пред мене,

тебе питам, чуй,

не се прави на глух,

как докрай да те живея...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...