12 мар. 2015 г., 19:34

Бряг

506 0 1

 

 

 

Ти ли беше този,

ти ли беше, свят,

който тъй ме омагьоса

с твойта обич и омраза?

Ти ли мен ме раздвои,

ти ли мене парчелоса,

когато оттук се свих,

а ти ме оттам халоса?

Обеднях ли с тебе

или станах по-богат?

Знам ли - беше ми потребен

да се добера до моя бряг.

Ах, бряг, порив възвишен,

не го достигнах аз,

достигна го душата преди мен,

аз заседнах в ракитака...

А сега, мой Живот, мой Дух,

дето избърза тъй пред мене,

тебе питам, чуй,

не се прави на глух,

как докрай да те живея...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...