27 jun 2007, 22:44

Бряг лилав

  Poesía
923 0 6

От Sirius и...

-Отвори вратата към брега... ЛИЛАВ
и надникни в един нов прекрасен свят.

-А ако... пантите... ръждясали са...
и вратата СКЪРЦА... твърде ЖАЛНО?

-Със звезден прах ги щедро посипи...
и смисъл нов чрез пясък златен наръси

и те... ЩЕ ОТРАЗЯВАТ... онзи звезден миг...
-А дали ЩЕ СЕ ОТКРЕХНАТ... тежките врати

към световете в скреж потънали съдбовни...
отвъд мига... във светлината на... нощта?

А и  всичко ПОРЪСЕНО с пясък... пък било то
дори... ЗВЕЗДЕН... ще скърца доста НАВЯРНО

-Но ще е вълшебно... и така ПРЕКРАСНО,
че светлината НОЩНА... просто ще блещука,

а водата морска ще е гигантско огледало
в което всичко магично ще се удвоява...

-Магията присъства... навсякъде около нас
само... напрегни си сетива... и Я открий...

-А ти  светлината божествена с ръка закрий...
и мъдростта в магията... отново преоткрий...

и своята... СТАРА ТЪГА в нея старателно СКРИЙ...
-Мъдрост чрез МАГИЯ не желая ДА ДИРЯ...

единствено в усмивката ти отново ще я открия...
и нежно с ефирен  воал от обич ще я покрия...

че с  усмивка СЕ ДАРЯВА... нежността,
а тя е неувяхващото цвете на любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...