8 mar 2012, 20:21

Брътвежите на един поет

1.1K 2 0

Моите устни танцуват по твоето тяло,
пръсти и длани стремглаво препускат след тях.
И нецелунато място от мен не остава,
твоето име тихо повтарям в захлас.

Странни извивки и фигури пишеш в ръцете ми.
Нежно отпусната, гонеща бясно страстта.
С руменина са покрити гърдите, лицето ти,
твойте бедра, горящи в желана нега*.

Нежно обхождам с устни сухи вратлето ти,
после целувам прешлен по прешлен до там,
дето се срещат в ямка страхотна нозете ти,
и онемял от блаженство затварям кръга.

Влажни се срещат устни със твоите устни.
Знам, че те искам. То и без друго личи.
Вземам те. Ти се отпускаш като в просъница.
Май се обърках? Мисля, че вземаш ме ти...

 

Бавните тласъци дават път на страстта ни,
нежно проникване с грубата сила се сливат.
Миг като вечност! И вечността не побира мечтата ни
в тиха въздишка. И сластни вълни ни обливат.

Подир минути, сгушени и притаени,
длани допираме. С пръсти чертая по теб
букви, сърца и пиша странни куплети.
После те гушкам. В мене се ражда поет.

Галя косите ти - мамеща нежна коприна.
Гледам очите ти – пламъци има във тях.
И раменете, ръцете, бедрата, гърдите ти...
Всичко е тук. Но все пак – да проверя.

И не е сън, каквито много сънувах.
И е страхотно, различно от мойте мечти.
Вече мечтая отново да ти се любувам.
Ти да решиш до кога. Ако може завинаги. 

                                                                               

                                                                                      *доволство, блаженство, нежност

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© КрасиМира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...