Брътвежите на един поет

Моите устни танцуват по твоето тяло,
пръсти и длани стремглаво препускат след тях.
И нецелунато място от мен не остава,
твоето име тихо повтарям в захлас.

Странни извивки и фигури пишеш в ръцете ми.
Нежно отпусната, гонеща бясно страстта.
С руменина са покрити гърдите, лицето ти,
твойте бедра, горящи в желана нега*.

Нежно обхождам с устни сухи вратлето ти,
после целувам прешлен по прешлен до там,
дето се срещат в ямка страхотна нозете ти,
и онемял от блаженство затварям кръга.

Влажни се срещат устни със твоите устни.
Знам, че те искам. То и без друго личи.
Вземам те. Ти се отпускаш като в просъница.
Май се обърках? Мисля, че вземаш ме ти...

Бавните тласъци дават път на страстта ни,
нежно проникване с грубата сила се сливат.
Миг като вечност! И вечността не побира мечтата ни
в тиха въздишка. И сластни вълни ни обливат.

Подир минути, сгушени и притаени,
длани допираме. С пръсти чертая по теб
букви, сърца и пиша странни куплети.
После те гушкам. В мене се ражда поет.

Галя косите ти - мамеща нежна коприна.
Гледам очите ти – пламъци има във тях.
И раменете, ръцете, бедрата, гърдите ти...
Всичко е тук. Но все пак – да проверя.

И не е сън, каквито много сънувах.
И е страхотно, различно от мойте мечти.
Вече мечтая отново да ти се любувам.
Ти да решиш до кога. Ако може завинаги. 

                                                                                      *доволство, блаженство, нежност