БУКЕТ
През август – двадесет и трети,
засаждам и откъсвам цвете.
Дали ще се разлисти – аз не зная,
но винаги е цъфнало накрая.
Така грижливо или – не, но в този ред
година след година сбирам си букет.
Нов цвят към него днеска ще добавя
с надежда, с обич, с болка. С малко незабрава...
И нов ще засадя.
Дали ще се разлисти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илзе Енчева Todos los derechos reservados
За това, че сте тук, че ви има! За пожеланията и най-вече за "даровете" ви, с които при всеки един прочит се чувствам по-богата! За това, че позволявате да се докосна до вас! Заради вас самите... Благодаря ви, приятели! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
