БУКЕТ
През август – двадесет и трети,
засаждам и откъсвам цвете.
Дали ще се разлисти – аз не зная,
но винаги е цъфнало накрая.
Така грижливо или – не, но в този ред
година след година сбирам си букет.
Нов цвят към него днеска ще добавя
с надежда, с обич, с болка. С малко незабрава...
И нов ще засадя.
Дали ще се разлисти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
За това, че сте тук, че ви има! За пожеланията и най-вече за "даровете" ви, с които при всеки един прочит се чувствам по-богата! За това, че позволявате да се докосна до вас! Заради вас самите... Благодаря ви, приятели! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
