13 nov 2018, 14:52

Буквичката "В"

  Poesía
1.3K 0 0

Буквичката "В"
обича да владее. 
Докоснеш ли 
сърцето му - 
си враг.
И спира да се смее.
~
Защото буквичката "В"
мирно си живее.
Не вярва в любовта.
В природата вирее.
~
Но... буквичката "В"
горещо ме вълнува.
Корабът ни спря.
Но в залива бушува. 
~
Вдигна две платна. 
Погледна надалече.
Отвътре се изяжда.
Но каза: "Тръгвам вече!"
~
"Още съм моряк!
Млад за бряг и котва. 
Не захождай пак 
до моя праг!
Не гадай онази локва!
~
И да е била
с форма
на сърце тогава.
Напред все 
ще вървя.
Докато те забравя."
~
Защото буквичката "В"
се страхува от високо.
От пропасти се пази.
Не влиза на дълбоко.
~
На моя бряг се спря.
И каза: "Наминавам!
Не бъркай ме с любов.
Че утре заминавам."
~
Но легна в моя скут 
И даде се
да го погаля.
Последва зверски смут..
В кръг бяга
от тогава. 
~
~
~
Автор : Буквичката "Г"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...