Буквичката "В"
обича да владее.
Докоснеш ли
сърцето му -
си враг.
И спира да се смее.
~
Защото буквичката "В"
мирно си живее.
Не вярва в любовта.
В природата вирее.
~
Но... буквичката "В"
горещо ме вълнува.
Корабът ни спря.
Но в залива бушува.
~
Вдигна две платна.
Погледна надалече.
Отвътре се изяжда.
Но каза: "Тръгвам вече!"
~
"Още съм моряк!
Млад за бряг и котва.
Не захождай пак
до моя праг!
Не гадай онази локва!
~
И да е била
с форма
на сърце тогава.
Напред все
ще вървя.
Докато те забравя."
~
Защото буквичката "В"
се страхува от високо.
От пропасти се пази.
Не влиза на дълбоко.
~
На моя бряг се спря.
И каза: "Наминавам!
Не бъркай ме с любов.
Че утре заминавам."
~
Но легна в моя скут
И даде се
да го погаля.
Последва зверски смут..
В кръг бяга
от тогава.
~
~
~
Автор : Буквичката "Г"
© D. Todos los derechos reservados