Буквичката "В"
обича да владее. 
Докоснеш ли 
сърцето му - 
си враг.
И спира да се смее.
~
Защото буквичката "В"
мирно си живее.
Не вярва в любовта.
В природата вирее.
~
Но... буквичката "В"
горещо ме вълнува.
Корабът ни спря.
Но в залива бушува. 
~
Вдигна две платна. 
Погледна надалече.
Отвътре се изяжда.
Но каза: "Тръгвам вече!"
~
"Още съм моряк!
Млад за бряг и котва. 
Не захождай пак 
до моя праг!
Не гадай онази локва!
~
И да е била
с форма
на сърце тогава.
Напред все 
ще вървя.
Докато те забравя."
~
Защото буквичката "В"
се страхува от високо.
От пропасти се пази.
Не влиза на дълбоко.
~
На моя бряг се спря.
И каза: "Наминавам!
Не бъркай ме с любов.
Че утре заминавам."
~
Но легна в моя скут 
И даде се
да го погаля.
Последва зверски смут..
В кръг бяга
от тогава. 
~
~
~
Автор : Буквичката "Г"