4 ago 2017, 22:29

Булевард 

  Poesía » Verso libre
325 0 2

Със перчем нагоре вирнат

с дънки скъсани... фатално!

 

с ризката на розички от сватбата

крача сам по булеварда.

 

крача, но не стъпвам по земята

луда ми е май... главата.

 

зяпам по витрините

 

смея се със манекените

...дървените...

 

чудно ми е..

имат ли сърца..

..тъжни ми се виждат.

...

...усмихвам им се..

иска ми се да ги развеселя..

 

подминавам ги...

отново спирам...

малко плача...

 

... няма нищо казвам си..

 

... мацка прашна усмихната 

на билборда..  виждам периферно

..усмихвам се ..

..перверзно..

 

...шум... кола минава... стягам се.. 

..шумовете-плашат ме..

 

грубостта на хората...

ужасно...

плаши ме...

 

...котка ми пресича пътя..

гушкам я !

 

моля се само човек да не видя...

СТРАХ МЕ  ...

 

... гащите съдраните придърпвам...

 

и отново продължавам..

 

...там нанякъде...

 

 

 

 

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??