4.08.2017 г., 22:29

Булевард

624 0 2

Със перчем нагоре вирнат

с дънки скъсани... фатално!

 

с ризката на розички от сватбата

крача сам по булеварда.

 

крача, но не стъпвам по земята

луда ми е май... главата.

 

зяпам по витрините

 

смея се със манекените

...дървените...

 

чудно ми е..

имат ли сърца..

..тъжни ми се виждат.

...

...усмихвам им се..

иска ми се да ги развеселя..

 

подминавам ги...

отново спирам...

малко плача...

 

... няма нищо казвам си..

 

... мацка прашна усмихната 

на билборда..  виждам периферно

..усмихвам се ..

..перверзно..

 

...шум... кола минава... стягам се.. 

..шумовете-плашат ме..

 

грубостта на хората...

ужасно...

плаши ме...

 

...котка ми пресича пътя..

гушкам я !

 

моля се само човек да не видя...

СТРАХ МЕ  ...

 

... гащите съдраните придърпвам...

 

и отново продължавам..

 

...там нанякъде...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....