Трябва ли да бъда историческа личност,
за да се бунтувам срещу всички вас,
да не търпя критичност
и да не ви се давам, да не ви раздавам власт.
Омръзна ми да следвам ваши правила,
дотегна ми и всичко да ми казвате.
Играя си в проклетата си собствена игра,
повярвайте, не можете затова да ме наказвате.
Престанете само да командвате.
Поне аз няма да съм кукла във вашите ръце.
Няма да ви дам да заповядвате,
не съм ви вече мъничко дете.
Че всички ви обичат, тъй твърдите.
Ще ви се изсмея тихо и ще ви подмина.
Не знаете как силно всичките грешите,
едни след други, сякаш сте в лавина.
Не ви ли е омръзнало, нима не ви е срам
да газите, да тъпчете и да разбивате мечти
и всекиго след себе си да зарязвате сам.
Безумни сте - студени, властващи... но без души.
Така че аз ще се усмихна и ще ви подмина
и това ще бъде моят бунт и ясно доказателство.
В краката ви аз няма да загина,
мразете ме, отричайте и обвинете ме в
предателство.
Да, ще ви предам, не ме интересува.
Трябваше да дойда и да ви се изплюя в краката,
за да разберете, че приятелство не се купува
и ясно да ви влезе във главата.
© Неда Todos los derechos reservados