Sep 30, 2007, 8:06 PM

Бунт

  Poetry
1.4K 0 6
 

Трябва ли да бъда историческа личност,

за да се бунтувам срещу всички вас,

да не търпя критичност

и да не ви се давам, да не ви раздавам власт.


Омръзна ми да следвам ваши правила,

дотегна ми и всичко да ми казвате.

Играя си в проклетата си собствена игра,

повярвайте, не можете затова да ме наказвате.


Престанете само да командвате.

Поне аз няма да съм кукла във вашите ръце.

Няма да ви дам да заповядвате,

не съм ви вече мъничко дете.


Че всички ви обичат, тъй твърдите.

Ще ви се изсмея тихо и ще ви подмина.

Не знаете как силно всичките грешите,

едни след други, сякаш сте в лавина.


Не ви ли е омръзнало, нима не ви е срам

да газите, да тъпчете и да разбивате мечти

и всекиго след себе си да зарязвате сам.

Безумни сте - студени, властващи... но без души.


Така че аз ще се усмихна и ще ви подмина

и това ще бъде моят бунт и ясно доказателство.

В краката ви аз няма да загина,

мразете ме, отричайте и обвинете ме в

предателство.


Да, ще ви предам, не ме интересува.

Трябваше да дойда и да ви се изплюя в краката,

за да разберете, че приятелство не се купува

и ясно да ви влезе във главата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неда All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мн хубаво
  • Човек трябва да пише предимно за себе си - както ти си направила, макар пишейки за себе си, ти изобразяваш много обща тема за нас тийнейджърите, сега е моментът, когато всичко в нас е в бунт и срещу всичко. Задаваме си много въпроси едновременно, но някак не намираме отговор. Между другото има доста практикуващи купувачи на приятели!
  • Това вече е друго, харесва ми много...страхотна тема, страхотни думи и определено се е получило повече от прекрасно!
  • Съгласна съм, Мила. Бунт! Само това ни остава...
    Габи, моля, пак заповядай. И мерси също за коментара и оценката.
  • Да знаеш,че едното 6 е от мен много ми харесва, наистина. всичко, което е написано под влияние на силно чувство ( в случая гняв), се получава толкова истинско...
    ПС: Мерси много за прекрасните ти коментари!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...