"Бунтарката от театралния колеж" -
така ме знаят тука, в махалата.
Във мене има цял голям кортеж -
(на)шествие от бръмбари в главата!
Понякога са кротки и послушни,
тогава пиша стиховете за принцеси.
Но знам, че са лъжливо добродушни
и че маслото скоро ще ми "светят".
И разлудуват ли се, ах, беда голяма!
Надявам чисто новичкия непукизъм,
излизам под дъжда и няма "Ама..." -
събличам и последната разумна риза! ...