5 ene 2013, 18:30

Бунтарката от театралния колеж

  Poesía » Otra
1.6K 0 43

"Бунтарката от театралния колеж" -

така ме знаят тука, в махалата.

Във мене има цял голям кортеж -

(на)шествие от бръмбари в главата!

 

Понякога са кротки и послушни,

тогава пиша стиховете за принцеси.

Но знам, че са лъжливо добродушни

и че маслото скоро ще ми "светят".

 

И разлудуват ли се, ах, беда голяма!

Надявам чисто новичкия непукизъм,

излизам под дъжда и няма "Ама..." -

събличам и последната разумна риза!

 

На фльонга връзвам облачните пръски,

така си правя розова дъга-пързалка,

а и небето до безоблачност излъсквам.

Голямата ми сила е да си остана малка!

 

И не, не уча във колежа театрален,

вродено ми е да се правя на артистка,

да сменям роли в живота тривиален...

Да бъдеш с мен? Бъди, ако ти стиска!           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...