5 ene 2013, 18:30

Бунтарката от театралния колеж

  Poesía » Otra
1.6K 0 43

"Бунтарката от театралния колеж" -

така ме знаят тука, в махалата.

Във мене има цял голям кортеж -

(на)шествие от бръмбари в главата!

 

Понякога са кротки и послушни,

тогава пиша стиховете за принцеси.

Но знам, че са лъжливо добродушни

и че маслото скоро ще ми "светят".

 

И разлудуват ли се, ах, беда голяма!

Надявам чисто новичкия непукизъм,

излизам под дъжда и няма "Ама..." -

събличам и последната разумна риза!

 

На фльонга връзвам облачните пръски,

така си правя розова дъга-пързалка,

а и небето до безоблачност излъсквам.

Голямата ми сила е да си остана малка!

 

И не, не уча във колежа театрален,

вродено ми е да се правя на артистка,

да сменям роли в живота тривиален...

Да бъдеш с мен? Бъди, ако ти стиска!           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...